Чочо Владовски - Спомени от бъдещето Lyrics

Попадах някъде, но всичко беше истинско,
страха от удара, очакването с блъсъка,
а после кацнах върху мислите
и тръгнах по света нарамил кръста си.
Като медал върху ревера си на времето
поглеждах от високо всички улици.
Виждах рицарите, стъпили на стремето,
на своите мотори с малки блудници,

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата
в кръчмата спореше със неверници
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници
и тъй загубил всякакво доверие
започнал да разпитва благо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората.

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Той чу потъваше във времето
със рокерите тръгнали на някъде
със рокерите тръгнали на някъде.

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата,
в кръчмата спореше със неверници.
Които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропаст, въртях се във доспехите,
но се събудих от писъка на вятъра
и тоя шум потъваше във ехото
със рокерите тръгнали на някъде.