Чочо Владовски - Пропадане Lyrics

Пропадах някъде, но всичко беше истинско,
страха от удара, очакването, сблъсъка,
а после кацнах върху мислите
и тръгнах по света нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици
и виждах рицарите стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

Припев:
А Дон Кихот прегърнал здраво чашата,
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.

Пропадах някъде, въртях се във доспехите,
но се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
с рокерите тръгнали на някъде.