Христо Фотев - Елегия I Lyrics

Умра ли, къщата ще стане пуста,
умра ли, къщата ще стане няма
и ще извика мама, ще почувства,
че ме няма.

И как тогава в къщата голяма
ще се усмихва мама, ще живее?
О, никога не казвайте на мама
синът къде е!

Тя няма да повярва, че земята
завинаги ще е прибрала
и на дърветата, и на цветята
ме е раздала.

Тя като сянка тихо ще излиза
и ще ви пита, няма да ви слуша,
видели ли сте бялата ми риза
по вода и суша.

Христо Фотев - Елегия I Lyrics

Сега ще Ви забравя - и завинаги.
Завинаги ще Ви спася във себе си.
Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.
Не в жалката, печална деформация
на спомена - с която отмъщаваме,
прощаваме, променяме,
изгубваме...
Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий
над паметта ми, както там във времето
под голите дървета, под закрилата
на дъждовете... Помня Ви във въздуха.
По-силна и от въздуха бъдете Вий.
Неразрушима, лъчезарно хубава.
Отникъде не идвайте - за никъде
не ме водете Вий... По-мощна винаги
от мене - от тъгата ми - и мъката.
Бъдете постоянна и безмилостна.
С очите си тогавашни -
с ръцете си
дъждовни - с ръцете си тогавашни.
С нозете си по-гъвкави от прилива.
Над паметта ми винаги бъдете Вий.
Над моето умиране във делника...
Неразрушима, лъчезарно хубава.
С ръцете си, с нозете си, с очите си.
И с рамене - унесени във спомени
за бившите криле...