Тодор Колев - Сватбата на мама Lyrics

Слезе от хълма и тръгна на някъде
Потъна баща ми в тревите зелени
Вече 20 години, аз го очаквам
и от 20 години мама се жени

Самотни и тъжни дохождат мъжете
Причесани меко, с походки красиви
Говорят, сами си предлагат ръцете
А тя и не иска да знае

Щастлива излиза навън и се рови из двора
Ходи до някъде, с мляко се връща
Сяда на прага, с тишината говори
От както я помня - все си е същата

Но някой ден ще пристигне жениха
Ще приседнеме в стаята...трима
Тихо ще вият кларинетите
Тихо ще бъде в душите ни

Трохите той ще реди, а тя ще го гледа
Най-после ще заговорят за здравето
Ще оживее нашата къщица..бедна
Ще си тръгна тогава, ще ги оставя

Ще поплаче на прага, моята майка
Ще си легне бавно в нощта
До кроткото рамо на непознатия
И до сърцето на моя баща