Тодор Колев - Самотният човек Lyrics

Той има белег на челото си
и сяда винаги накрая.
Дори когато е висок,
самотният човек е малък.

Събира билки, или пък
с теслицата на спомените дяла
остане ли без работа.
И мъкне вехтото си одеало.

Докато другите крещят
или говорят за изкуство,
самотният човек на масата
лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове
той непременно ще остави
една сълза в очите,
или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа,
но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса
в дъното на коридора.

И тоя дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял
и под каква ютия,
за да научиш
трябва много вино с него да изпиеш.

Тъй както си върви,
с петно на ризата си чиста
самотният човек в тълпата се изгубва
изведнъж, като мънисто.

В едната си ръка той носи книга
за душата болна
а в другата самотният човек
въженце стиска в джоба.

И даже неговия дом
да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде,
но няма да се моли.