Петър Чернев - Привечер Lyrics

Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.

През дъжд прозрачен, край мъх и камък
вървят косачи с коси на рамо.
Кози с пастири превалят хълма
и тънки дири реда изпълват.

Пътува ехо от звън камбанен,
люлее стрехи с дърво ковано.
Дъхти на здравец, ехтят копита,
врати остават пред мен открити.

Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.

Градче далечно, градче с поети
в неделна вечер от хубост свети.
Ту с цвят на кестен, ту с цвят на орех
живее в есен, живее в пролет.

През дъжд прозрачен, край мъх и камък
вървят косачи с коси на рамо.
Кози с пастири превалят хълма
и тънки дири реда изпълват.