Недялко - Смърт Lyrics

Излекуван съм от любов...
И това е толкова ясно!
И светът е наколо нов…
И се чувствам почти прекрасно.

Не вървя по предишни следи
като старо завързано куче.
Дишам вече със пълни гърди
свободата, която получих.

Колко мъка до днес… И защо?
Цял живот... Ах, каква мелодрама!
Ореол над главата... А то
било глупава самоизмама.

Боже Господи... Как съм живял
с тази толкова страшна зараза.
Тънка граница... Тъжен финал -
любовта се превръща в омраза.

Две три речи... Последен покров...
Яснота след безкрайното взиране...
Излекуван съм от любов
и съм вече готов за умиране.

Недялко - Смърт Lyrics

Когато свърши любовта…
Невероятно е , но свършва.
Дърво изгнило…Без листа.
И вятър, който го прекършва.

Когато свърши любовта…
Наистина… Но кой решава?
Внезапен мир… И пустота.
Душа, която оглушава…

Когато свърши любовта…
Абсурдно е… Боли… Олеква.
Почти на прага на смъртта…
Куршум… Как ехото оттеква.

Когато свърши любовта…
Ах, Боже Господи… Не зная.
Къде е времето?.. Света?
В началото или във края…

Недялко - Смърт Lyrics

Смърт, смъртище
На Иван Радоев

Смъртчице любима, смъртчице добра,
вече е към края нашата игра.
Дълго ти ме дебна, дълго аз се крих.
Весело ми беше, хубаво ми беше,
но се уморих.

Често съм те лъгал, мила моя, знам.
Спри на оня ъгъл и ме чакай там.
Няколко лалета ще ти набера,
смъртчице любима и неумолима,
смъртчице добра.

Строго ме следеше твоят поглед чист.
Кротко ти търпеше всеки мой каприз.
Цял живот избирах: подвиг или грях.
И не подозирах дълго ли умирах,
кратко ли живях.

Във реката Лета ти ме изкъпи.
С мраморна целувка очите ми склопи.
С нежните си пръсти косите ми среши.
Хубав запознай ме, весел запознай ме
с другите души.

Смъртчице любима, смъртчице добра,
вече е към края нашата игра.
Ето ме пред тебе - гол, студен, смутен.
Ти не ме оставяй и не ме забравяй,
и мисли за мен.

Цял живот избирах: подвиг или грях.
Дълго ли умирах? Кратко ли живях?
Може би осъден или оправдан -
аз - Иван светецът, аз - Иван светецът
грешникът Иван.