Недялко - Назад Lyrics

Долу, до морето на самия бряг
плаче безнадеждно стар и тъжен рак
целият във пясък, с рачешки сълзи
плаче и назад пълзи.

Смешно седмокрачи - връща се назад
там където беше неговият свят.
Някъде остана осмият му крак -
може би ще го намери пак.

Пее във ушите му нощният всемир
затова загуби пак ориентир.
Смахнат и назадничав, стар и демоде.
И не знае вече накъде.

Как да се завърне в своето преди -
нежни водорасли, сребърни звезди,
златни - златни рибки в синята вода
там при свойта млада свобода.

Мъничко момиче с грейнали коси
храбро се навежда, за да го спаси.
Иска да го скрие, взела го в ръка,
в свойта малка шапка с козирка.

Ах, неблагодарник! Ах, че будала!
Ах, какви големи остри щипала!
Болен, стар и тъжен… ала туй е блъф!
Пръстчето е цяло в кръв!

Мъничко момиче, бързо го хвърли!
Той си заслужава да го заболи.
Запрати го право в синята вода.
Нека да умре на свобода.

Нека там остане… нека там заспи.
Пръстчето в морето бързо потопи!
Никому не казвай… времето тече…
Ето идва твоето момче.