Недялко - Ела... Lyrics

Бездънна нощ... И тишина. И мирис на звезди.
Под лампата върви жена със сребърни гърди.

С лице от сняг... С коса от скреж... И бяла гола плът.
Каква коса... Какъв вървеж... Пристига мойта Смърт.

Ела, любов... Ела, мечта... За по-щастливи дни.
И спри пред моята врата. Три пъти позвъни.

Ще се разминеш там без жал на този тесен вход
със старец доста закъснял на името - живот.

Той - мое досегашно Аз - изчезващо в нощта...
Сега съм цял във твойта власт. Във плен на младостта.

Прекрасно цял... Безкрайно чист... Безсмъртен може би.
Ела над мен... Мой блян сребрист и дълго ме люби.

Люби ме цели векове. Ти - вечната жена.
И дай ми сок от тези две набъбнали зърна...

Ах, няма после... ни преди... и всичко е сега.
И мойта страст ще оплоди стерилната снага,

за да роди от свойта плът един божествен плод -
дете от живата ни смърт и смъртния живот.

11 януари 2004 г.