Недялко - Диалектика Lyrics

Не ти завиждам лятна птица
за зимното небе,
защото сетните трошици
снегът ще погребе.

Пристига ледената орис.
Дървото онемя.
И тупват трупчета отгоре
по бялата земя.

В оназ крилата серпантина
ти не пощя да си.
А който свари и замина -
успя да се спаси.

Ела...Стопли се тук...При мене...
Камината гори.
Ще дойдат времена зелени...
И даже по-добри.

Тогава...Виждам как тогава -
размахала крила -
ти моментално ще забравиш
че си при мен била.

Защото няма нищо трайно.
И всичко се мени.
В това е истинската тайна
на земните ни дни.

На пук на време и пространство!
Загадъчният код:
великото непостоянство
на краткия живот.