Милица и Асен - Родина Lyrics

Уж пак небето ти е топло-синьо,
вековно ехо с гръм гълчи
но ти умираш пред очите ми, Родино,
пред моите избодени очи!

Чедата ти - отвлечени в невяра.
Безименни, безродни, без съдба!
Но ти не плачеш, казват че си вече стара -
но точно аз не ще те погреба!

Топя в горчивото ти старо вино
отровата от моите коси.
Не можеш да загинеш преди мен, Родино!
Живей във мен и мен спаси!

С деца и старци ще стъкмя огньове -
ръждиво слънце в синева
и самодиви - бели сенки - ще сноват отново
гората ти по вечната трева!

Ще победя смъртта ти с ледни длани
и с три синджира нищета.
Ще изцедя кръвта в жадните ти рани
последна моя на света...