Милица и Асен - Адажио Lyrics

Ще се стича сребристо във стаята,
бавен стон на 1000 цигулки,
две цигари, горчиви светулки
в пепелника ще гаснат отчаяно.

Ще пътуват сребристо ръцете ни
в светлината на бавните струни
и ще бъде душата ми утрин
само прошка ще бъде сърцето ти.

Призори ще потърсим замаяни
безтегловни цигулките нощни,
чак тогава ще видим, че просто
бавен сняг е надничал във стаята.

Всички пътища в болка изминати,
всички вчерашни думи затрупал,
като стон, като стон на 1000 цигулки,
сняг последен във края на зимата,
сняг последен във края на зимата.