Мариана Попова - След Lyrics

Там, където вечер се вдига вятър необятен и свиреп,
отдалече, с луната светла, ще вървя до теб.
Ще се взирам сред мрака пръснат да открия път към теб.
Не умира, възкръсва сякаш вечно тя.

След деня, след нощта, виждам в теб своя свят,
защото те обичам.
След нощта, след деня, идвам пак с мисълта,
че ти за мен си всичко.

Там, където сутрин ще бяга пъден пак среднощния вертеп,
ще е утро, ще бъда твоя, ще вървя до теб.
Ще обличат цветята нови своите мънички листа,
аз обичам, живее сякаш вечно тя.

Даже времето да спре сега...
Цялото, покрито от снега...
И от зимата да ни боли...
Пак ще бъдем същите, нали?!

След деня, след нощта, виждам в теб своя свят,
защото те обичам.
След нощта, след деня, идвам пак с мисълта,
че ти за мен си всичко.