Маргарита Хранова и Вили Кавалджиев - Оставаме Lyrics

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.
Оставаме, оставаме и нищо, че брегът е пуст.

Оставаме, оставаме понякога така,
пред погледа на залеза изпращаме деня.
Отива си лятото, пристъпва есента.
Отива си, понякога, и някоя мечта.

Един, един самотен плаж,
един скелет на лодка.
И вече не е златен този пясък
и вече не е слънчев, не е слънчев този бряг.
Не, не, не почва листопада,
не, не, не, не, не идва есента.

А ние си оставаме, оставаме така -
пред погледа на залеза изпращаме деня
и тръгваме нанякъде, навярно към дома,
обрулени от вятъра вървим покрай брега.

Оставаме, оставаме и нищо, че е есен.
Оставаме, оставаме понякога така,
оставяме, оставяме усмивка и тъга.