Лили Иванова - Алеята на влюбените Lyrics

Има в парка една тиха алея,
в която неизвестният скулптор
е изваял с длето един мраморен момък,
един герой, останал завинаги
на двайсет години в тази алея на влюбените...

Пак сигналът звъни в тишината,
той е наш неизменен сигнал
и в сребристия дъжд на луната
той ни среща, той ни среща
в алеята спрял.

Сякаш тас той е чакал безкрайно,
все такъв, неизменно красив
и ни гледа усмихнато в мрака,
и ни маха с ръка мълчалив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би като мен го е чакал!

Колко влюбени тук ще минават,
а под лунния дъжд мълчалив,
неизменно с умивка такава,
ще ги среща пак момък красив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би той е чакал!