Епизод - Добре приет Lyrics

Край извора от жажда ще загина
на огъня треперя вкочанен,
в своя дом съм сякаш без роднини,
като в пещ пламтя и съм студен.

Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без ограда.
Посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час.

От радостта не чувствам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен.

В незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада.

Лежа а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас.
Наследник съм но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм ала като мнозина,
от тежка участ съм опечален.
Гневът ми е възторг наполовина,
от откровенността съм оскърбен.

Ще тръгна с този който някой ден,
посочи лебед бял за врана млада.
Скъпи ми този който ме напада,
лъжата с истината смесвам аз.

И спомням си забравена досада,
добре приет и нежелан съм аз.