Ваня Щерева - Нищо лично Lyrics

Студ, гора, пътека, зима,
жената срещнала змия.
Премръзнала, сама, ранима,
на топло я отнесла у дома.

Уют, храна, и грижи-ден,
месеци, година, две…

Добре. Мерси. Целувка. Отрова.
Предсмъртен глух въпрос:
"Защо това на мене стори ?"
И отговор, логично прост:

Кучко, ти не разбра ли,
през цялото време, че аз съм змия?

Уют, храна, и грижи-ден,
месеци, година, две.
Целувка хладна, благодарност
и после-който откъде…

Нищо лично…