Братя Аргирови - Залез Lyrics

Откъсвах вече този ден
от календара на земята,
когато слънцето се спря
в картината ми на стената.

На избелялото платно
забравен кораб се събуди
и късен гларус не успя
под слънцето да се промуши.

Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.

Преди да изгори до край
крилата му се позлатиха,
на палубата екна вик
и после всичко стана тихо.

А слънцето закри очи
и бавно слезе към морето.
Във стаята ми две сълзи
до късно тази нощ ще светят.

Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.

Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.
Дочух вик, дочух стих,
дочух шепот и смях,
дочух истински думи
във стаята пак.
За теб дълго живях,
без теб дълго мълчах
и до теб ще летя.